Звуци по пътя на спиралата

Това е пътешествие по един спирален път: браздите на фонографския цилиндър и грамофонната плоча се въртят и ни отвеждат като машина на времето назад и далеч... Пътят на спиралата, закодиран във всяка грамофонна плоча, е и метафора на медийната памет.

Днес медийният музей е особен случай, а виртуалният му вариант – още повече... Самите медии често поемат ролята на музей и старите записи добиват нов живот в контекста на днешните медийни пейзажи като институция, която дисциплинира и оценностява миналото. Освен това, музеалността като теория и практика се преосмисля и реформира: вместо статично да опазват „културното наследство", новите музеи са призвани да търсят противоречивите смисли на историята и да отговорят на днешните проблеми, да се доближат до съвременния човек. Прекрачваме заедно прага на едно пространство, посветено на „медиираната памет” и наречено „Виртуална ретрофонотека”. То е част от амбициите на научния проект „Звуковата памет на виртуалния радиомузей”, разработван от екип от преподаватели и студенти от ФЖМК на СУ „Св. Климент Охридски” (проект, подкрепен от Научно-изследователския сектор на СУ „Св. Климент Охридски” през 2012 г.). Този проект се включва в дебата около актуалните в хуманитаристиката ни проблеми на паметта и забравата, спомена и наследството и свързаните с тях процедури и организации (музеи, архиви, колекции), като си поставя задачата да ги транспонира в една по-конкретна среда – академичната в Журналистическия факултет и практико-приложната в изграждащата се музейна експозиция на радиото там.

Идеята за такова пътешествие ме осени преди години, когато се срещнах с едни от най-авторитетните изследователи на записаната и медийна музика от Балканите и Европа: учените от Финландия Ристо Пека Пенанен, Веса Куркела и Пека Гроноу. По непрокарания в науката ни път на медийната  и звукова памет тръгнах с няколко индивидуални научни проекта в Институт за изкуствознание (днес Институт за изследване на изкуствата), БАН и един международен проект (БАН-Академия „Сибелиус”, Финландия): “Фолклорна и популярна музика в медийното поле на България през първата половина на ХХ век: социокултурни и музикални характеристики” (2001 – 2003); “Традиционна и популярна медийна музика в България през първата половина на ХХ век: лица и образи” (2003 – 2005); “Записана и излъчвана по радиото традиционна и популярна музика през ХХ век” (2005 – 2007); “Фолклорна/фолклоризирана музика от/в България в музикалната индустрия” (2007 – 2010).  Част от резултатите бяха публикувани в български научни издания, други – представени на международни научни конференции. По този интригуващ спирален път вдъхновяващи се оказаха не само откровенията на съхранените звуци. В науката свои бразди вече бяха прокарали и български учени от предишни поколения: Райна Кацарова (тя е направила през 1938 г. първите в България записи върху грамофонни плочи с научна цел, които се съхраняват в ИИИ-БАН), Вергилий Атанасов (пръв писал енциклопедична статия за музикалната индустрия и комерсиалните грамофонни плочи у нас в началото на 1960-те). Ценни за мен бяха срещите с хора от „практиката”, порфесионалисти като познавача на радиото Захари Миленков и любители като колекционерите на стари грамофонни плочи (М. от Варна, С.Д. от Тервел, Г.Д. от Бургас, Лари Уинър от САЩ). Разбрах, че късчетата музикална памет и фрагментите от записани на терен спомени и биографични разкази, събираните по архиви и библиотеки текстове и изображения трябва да напуснат заградените дворове на познанието за посветени и да намерят своя нов живот по публичните „мегдани”.  Част от песенните находки съм представял в моите авторски предавания по „Дарик радио” „Студио Етно” и „Фолк магазин”. Съставих първия по рода си албум с дигитализирани записи от стари 78-оборотови грамофонни плочи в България („Кой уши байрака” с песни на една от най-тиражираните преди 70 години звезди на българската народна и шлагерна музика Иванка Георгиева, забравена днес). Опитах да въведа темата в академичната практика с лекционния курс „Радио и музикално наследство” (ФЖМК-СУ, 2010-2011). И след като в Журналистическия факултет вече бяха направени начални стъпки за събирането и експонирането на първия по рода си у нас Радиомузей (За Хари Миленков – три пъти „ура”!), реших с помощта на докторант Цветелина Стойкова и студенти от специалността „Радио” да започнем разработването на негов виртуален и музикален вариант.

Ако сте тук, значи пружината на стария грамофон се  е завъртяла и с игличката вече орем заедно браздите на общото ни медийно наследство. Тази нива, макар и трънлива, не е тегоба, защото трудът на нея е едновременно сладка почивка, умовъзбудителна находка и предизвикателство пред въображението. Очакваме вашите звуци и коментари! Можете да се включите и в дарителската акция за събиране и съхраняване в музея на звуконосители  (стари грамофонни плочи) и звуковъзпроизвеждаща техника (радиоапарати, грамофони)! И дано сме полезни за общите ни виртуални пътешествия по спиралния път на звуковата памет, които започваме днес, но ще продължат след нас и нашите наследници!

Доц. д-р Венцислав Димов