Най-ранните теренни записи на българска традиционна музика са правени от
Райна Кацарова през 1938 (вж.
Венцислав Димов. “Към изследване на записаната музика в България от първата
половина на ХХ век: архиви и колекции”. Българско музикознание, 2005, кн. 1,
144-172; “Ранни записи на традиционни инструменти в България (научни и
комерсиални записи върху грамофонни плочи на традиционни аерофонни инструменти
от България през първата половина на ХХ век.)” – Българско музикознание, 2006,
кн. 3, 77-96.). Как е
звучала народната музика преди това – доскоро се приемаше, че единствено
свидетелство са нотограмите, правени от първите български фолклористи (Ангел Букорещлиев, Васил
Стоин и последователи)
на терен „по слух”. Записите върху комерсиални грамофонни плочи документират
по-ранното звучене на селската традиционна музика, като, разбира се, я
представят като образ според конвенциите на медиата – грамофон и 78-оборотовата
грамофонна плоча: стандартизирано (с около 3-минутно времетраене), урбанизирано
(записите са правени в градове, предимно от градски музиканти), комерсиализирано (предпочитат се
най-популярни и пазарни образци).
Един от най-ранните звукови образи на локалната шопска традиция е
запазена на грамофонна плоча „Колумбия”. Етикетът сочи само заглавието и
„оркестър и пеене”. Прослушването и сравняването с други записи, както и
справката в каталозите позволяват да се уплътни и персонализира оскъдната
информация за изпълнителите и датировката. Каталогът на американската фирма за България
от 1929 г. подсказва, че водещият певец
вероятно е Доротей Василев, който свири на цигулка, имитирайки шопското кемене (гъдулка).
Съпроводът вероятно е на музикантите от оркестър „Шоп”, в който участва
и певеца.
Изпълнителите са разработили своята 3-минутна панорама на фолклорния
Шоплук като сюита от три звукови картини: жътва, хоровод и сватба. Началната
безмензурна мелодия е в стила на традиционното жътварско пеене „по сам” с
богата орнаментация и характерно провикване. Централната песенна картина е първата
позната ни регистрация на един мотив, превърнал се със записите на Павлина
Горчева и шопския секстет към Ансамбъла за народни песни при Българското радио
през 1980-те в една от фолклорните шопски емблеми: „От Витоша по-високо нема...
от София по-големо нема!”. Идилията включва мъжки гласове с провиквания и завършва със сватбарска ръченица.
„Шопска идилия”. Оркестър и пеене. Columbia H 1112,
D 8420, 25 см, 78 об., черен етикет (Архив ИИИ-БАН).
Благодарение на научните архиви на БАН днес разполагаме, освен със
звукови образи, и с визуални документи на музикалната памет. Следващата снимка
представя една от последните публични изяви на оркестър „Шоп” заедно с певеца
Доротей Василев. Според историка на българската популярна музика Мильо Басан
през 1930 г. един роден антрепеньор – Бай Пеньо – организирал пътуващ оркестър
с програма от народна и танцова музика, танцьори, хумористи-куплетисти, за
панаири и курорти. В трупата участват: куплетистите Джиб и Борис Робев,
танцьорката Пенка Иванова-Силаги, пианиста Тинко Станчев, цигуларя Коста
Крушовенски, музикантите от оркестър „Шоп” с народни носии (Мильо Басанов. Начало и развитие на
естрадната /забаван и танцова/ музика в България. Творчество и изпълнителство.
София 1973 /ръкопис/. НА БАН, Сб. 19, оп. 1, а.е. 8, глава „Коста Иванов
Крушовенски”, с. 6).
Фотографията представя част от трупата по време на концерт в Русе, 1930 г.
На снимката /отляво надясно/: Доротей Василев – цигулар и певец; Ахмед
Ахмедов-Шишко от Разград – цигулар, майстор на „турски маанета и народни хора”;
Коста Болпачев – кинтрабасасит, певец; Мустафа Курдоолу – цимбалист; Коста
Крушовенски – цигулар, саксофонист, диригент; Стефан Анастсасов – тромбон;
Борис Робев – куплетист и джазбандист;
Христо ? – флейта; Генчо Кавалджиев (брат на Иван Кавалджиев, създателя и ръководителя на първия
оркестър за народна музика в Радио София) – кларинет, саксофон (Архив ИИИ-БАН).
Венцислав Димов
