описание

понеделник, 22 октомври 2012 г.

Шопски идилии отпреди 80 години



Най-ранните теренни записи на българска традиционна музика са правени от Райна Кацарова през 1938 (вж. Венцислав Димов. “Към изследване на записаната музика в България от първата половина на ХХ век: архиви и колекции”. Българско музикознание, 2005, кн. 1, 144-172; Ранни записи на традиционни инструменти в България (научни и комерсиални записи върху грамофонни плочи на традиционни аерофонни инструменти от България през първата половина на ХХ век.)” – Българско музикознание, 2006, кн. 3, 77-96.). Как е звучала народната музика преди това – доскоро се приемаше, че единствено свидетелство са нотограмите, правени от първите български фолклористи (Ангел Букорещлиев, Васил Стоин и последователи) на терен „по слух”. Записите върху комерсиални грамофонни плочи документират по-ранното звучене на селската традиционна музика, като, разбира се, я представят като образ според конвенциите на медиата – грамофон и 78-оборотовата грамофонна плоча: стандартизирано (с около 3-минутно времетраене), урбанизирано (записите са правени в градове, предимно от градски музиканти), комерсиализирано (предпочитат се най-популярни и пазарни образци).
Един от най-ранните звукови образи на локалната шопска традиция е запазена на грамофонна плоча „Колумбия”. Етикетът сочи само заглавието и „оркестър и пеене”. Прослушването и сравняването с други записи, както и справката в каталозите позволяват да се уплътни и персонализира оскъдната информация за изпълнителите и датировката. Каталогът на американската фирма за България от 1929 г. подсказва, че  водещият певец вероятно е Доротей Василев, който свири на цигулка, имитирайки шопското кемене (гъдулка). Съпроводът вероятно е на музикантите от оркестър „Шоп”, в който участва и певеца. 


Изпълнителите са разработили своята 3-минутна панорама на фолклорния Шоплук като сюита от три звукови картини: жътва, хоровод и сватба. Началната безмензурна мелодия е в стила на традиционното жътварско пеене „по сам” с богата орнаментация и характерно провикване. Централната песенна картина е първата позната ни регистрация на един мотив, превърнал се със записите на Павлина Горчева и шопския секстет към Ансамбъла за народни песни при Българското радио през 1980-те в една от фолклорните шопски емблеми: „От Витоша по-високо нема... от София по-големо нема!”. Идилията включва мъжки гласове с провиквания  и завършва със сватбарска ръченица.

„Шопска идилия”. Оркестър и пеене. Columbia H 1112, D 8420, 25 см, 78 об., черен етикет (Архив ИИИ-БАН).

Благодарение на научните архиви на БАН днес разполагаме, освен със звукови образи, и с визуални документи на музикалната памет. Следващата снимка представя една от последните публични изяви на оркестър „Шоп” заедно с певеца Доротей Василев. Според историка на българската популярна музика Мильо Басан през 1930 г. един роден антрепеньор – Бай Пеньо – организирал пътуващ оркестър с програма от народна и танцова музика, танцьори, хумористи-куплетисти, за панаири и курорти. В трупата участват: куплетистите Джиб и Борис Робев, танцьорката Пенка Иванова-Силаги, пианиста Тинко Станчев, цигуларя Коста Крушовенски, музикантите от оркестър „Шоп” с народни носии (Мильо Басанов. Начало и развитие на естрадната /забаван и танцова/ музика в България. Творчество и изпълнителство. София 1973 /ръкопис/. НА БАН, Сб. 19, оп. 1, а.е. 8, глава „Коста Иванов Крушовенски”, с. 6). Фотографията представя част от трупата по време на концерт в Русе, 1930 г.
 
На снимката /отляво надясно/: Доротей Василев – цигулар и певец; Ахмед Ахмедов-Шишко от Разград – цигулар, майстор на „турски маанета и народни хора”; Коста Болпачев – кинтрабасасит, певец; Мустафа Курдоолу – цимбалист; Коста Крушовенски – цигулар, саксофонист, диригент; Стефан Анастсасов – тромбон; Борис Робев – куплетист  и джазбандист; Христо ? – флейта; Генчо Кавалджиев (брат на Иван Кавалджиев, създателя и ръководителя на първия оркестър за народна музика в Радио София) – кларинет, саксофон (Архив ИИИ-БАН).
 
Венцислав Димов

Няма коментари:

Публикуване на коментар