Радиомузеят: от миналото за бъдещето

Постоянната музейна експозиция за историята на радиоразпръскването в България се създаде през 1998 г. в сградата на ФЖМК на СУ „Св. Климент Охридски”. Това беше дългогодишно желание на много радиоработници и мечта на немалко от тях,  но БНР все не успяваше да започне практическото реализиране на това обществено-необходимо дело. През различните години някои ръководители в Радиото са правели и практически стъпки – събирани са документи, някои апаратури, значително повече снимки, направи се и витрина с документи и материали за историята на Радиото, но нещата в сградата на Радиото нямат „визуално” бъдеще!

Естествено, значително завършени в организационен и практически план бяха и са грижите за съхранение на най-ценните за историята на Националното радио и за България звукозаписи в така наречения Златен фонд на Радиото. Като система Златният фонд на БНР (Радио София и районните радиостанции) получи своята професионална организация след 1982 година. По това време бях негов ръководител и  естествено към мен се насочваха и предложенията за съхранение не само на звукозаписи, но и на някои документи, снимки и апаратури. Един от най-активните радетели за създаване на Музей за историята на Радиото е и моят приятел г-н Мирчо Сливенски – музикален редактор в Радиото и доброволен фотограф на живота в него. Но въпреки усилията ни, въпреки неколкократните докладни до Ръководството, Радиомузей не беше създаден.

Една от основните пречки за това е и вечната липса на помещения и в двете сгради на Радиото. А и достъп в сградите имат само  работещите в него и инцидентно поканени сътрудници. Това също не стимулира усилията за създаване на Музей, достъпът до който ще бъде силно ограничен за обществеността.

Когато преминах на работа във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет, аз видях три главни благоприятни условия Музей на радиото в Българияя да се изгради  именно в него:

1.Във Факултета се обучават бъдещите радиожурналисти, които имаха в учебната програма и предмета „История на радиото”.

2.Тази дисциплина се преподаваше от историка на Радиото и един от радетелите за създаване на Музей за историята на радиото, Декан на факултета по това време,  проф. Веселин Димитров.

3.Дългогодишното ни професионално сътрудничество във връзка със Златния фонд на БНР и лично приятелство създаваше допълнително благоприятни условия за реализиране на това обществено необходимо дело – създаване на  Музей за историята на радиото в България тъкмо във ФЖМК.

Реализацията на идеята за Радиомузея се начева в творческа и приятелска атмосфера. Лицата на снимката /отляво надясно/: проф. Веселин Димитров,  доц. Лилия Райчева, инж. Захари Миленков, Лъчезар Вачков, инж. Александър Вълчев

Направих своето предложение за разполагане на експонати за историята на радиото в учебните радиостудия и то срещна подкрепата на Факултетното ръководство. На наша страна беше и  разбирането на ръководството на Националния политехнически музей в лицето на неговия директор Александър Вълчев, което прерастна в приятелство. Скоро Договорът за съвместното изграждане на Постояната музейна експозиция за историята на радиоразпръскването и звукозаписа в Бьлгария  във ФЖМК беше факт!

Политехническият музей ни предостави няколко основни експоната, оказа ни и методическо съдействие. С помощта на мои студенти и курсисти в Колежа и на материалната подкрепа от Факултета, със сътрудничеството и на Българския фотоклуб, експозицията беше разположена в двете учебни радиостудиа и пред тях  и официално открита. Наличието й беше популяризирано и от Университетското радио „Алма Матер”, което допринесе за появата на дарители на експонати и документи за историята на радиоразпръскването в България.

Грамота за дарение "Звуци от миналото за бъдещето"

Студентите вече учеха в среда, която стимулираше в тяхното съзнание усещането за принадлежност към една дългогодишна и достойна професионална общност със значителен принос в историята на България.

Захари Миленков сред свои студенти в атмосферата на "музеализираното" учебно студио

Нарастването на експонатите, а и започналият ремонт на сградата на Факултета, доведоха до временно разполагане на Музея в една отделна зала на партера.  Помещението даваше лесен и пряк достъп до експонатите на студенти и интересуващи се граждани, както и на различни институция – телевизии, кино и др. В това помещение бе първото откриване на Музея.

 

Откриване на експозицията, 28.10.1998 г.

Към Музея със съдействието на колеги от Националното радио организирах и  „Клуб на дългогодишния радиоработник”. Това допълнително популяризира Музея и даде възможност да събираме материали (за сега  главно снимки от живота на Радиото). Имаме намерения да правим и звукозапис на спомени на дългогодишни радиоработници.

Среща на Клуба на дългогодишния радиоработник в Музея

След завършване на ремонта на сградата, по решение на Факултетното ръководство за зала на Музея беше отредено едно обширно помещение на последния етаж на реставрираната най-стара централна част на сградата. Засега достъпът до това помещение не е лесен (особено за възрастни или хора с увреждания). Но към сградата е започнато изграждането на асансьор и когато бъде завършен, основният недостатък на това помещение за Музейна експозиция - нелесният достъп, ще бъде преодолян. Ще остнане, може би, само ограничението в броя на едновременно присъстващи посетители (подът в това помещение е  все пак гредоред).

Експозицията на Музея е пред ново начало – по решение на Ректорското ръководство на СУ „Св. Климент Охридски” се подготвя  смяна на всички стелажи и мебели в помещението с нови, съобразени със спецификата на разполаганите експонати. В изложбената зала се изгражда и работещо аналогово радиостудио с апаратури от фонда на Музея. След разговор, който проведох с него, генералният директор на БНР г-н Валери Тодоров прие моето предложение в бъдеще Музеят за история на радиоразпръскването в България да се попълва съвместно от ФЖМК на СУ и от БНР. Той вече даде своите разпореждания и във фонда на Музея постъпиха ценни снимки, документи и апаратури. Надяваме се това сътрудничество да бъде подкрепяно от всички следващи ръководства на СУ и БНР.

Остава открит важният въпрос за събиране на новата история на Радиото в България за периода след промените през 1989 тодина. Очакваме сътрудничество от частните радиостанции в цялата страна!    

Захари Миленков