Радиото през очите на „човека-вестник”

Карикатурата може да бъде извор за изследване на радиокултурата в България. Един именит български карикатурист от миналото – Райко Алексиев – отделя специално внимание на радиото в творчеството си, съхранено по страниците на старата българска преса.

Райко Николов Алексиев (1893, Пазарджик – 1944, София) e популярен български живописец, карикатурист, журналист, писател, общественик. Няколко пъти е избиран за председател на Съюза на дружествата на художниците в България. Под неговото име и псевдонима Фра Дяволо са отпечатани над 5 000 карикатури в 20 периодични издания. През 1932 г. създава сатиричния седмичник „Щурец”, на който в продължение на 12 години е едновременно собственик, главен редактор, художник, автор. Убит след 9.ІХ.1944 г., осъден посмъртно от Народния съд на конфискация, но реабилитиран като творец и гражданин. „Щурец” на „човекът-вестник” Фра Дяволо със седмичния си тираж от 50 000 се определя от Здравка Константинова като „най-многотиражното хумористично българско издание в ония времена” (Константинова 2002).  Филип Панайотов определя облика на българската преса през 30-те години: след ликвидирането на партийния печат на вестникарския пазар господстват сензационните и булевардните издания, заедно с масовите и информационните, като  „Зора”, „Утро” и „Заря”, а „съзвездието на най-значителните издания през 30-те” допълва хумористичния „Щурец” на Райко Алексиев (Панайотов 1999: 858-861). 

Райко Алексиев. "Опасно нововъведение" (в. "Македония", бр.1596/15.02.1932)

Една от първите Райкоалексиеви карикатури, в които присъства радиото, е „Опасно нововъведение” (в. Македония, бр. 1596/15.02.1932). Надсловът е: „Китайците настояват в О.Н. да се поставят високоговорители, за да може в конференцията по обезоръжаването да се чуват топовните изстрели от Манджурия”. Рисунката представя сръбски делегат с военна шапка, който се опитва с едната ръка да заглуши радиото, а с другата си запушва ушите. От високоговорителя се чуват гласовете на българите от Македония под сръбска власт: „Българи сме... Свобода-а-а... Тирани, чудо ще направим”. Под рисунката е поместен текст: „По този случай сръбския делегат е протестирал: Ресто високоговорителите, защото някой ден в тях може да попаднат и подобни неприятни радиовълни”. Типична политическа карикатура, отстояваща българските патриотични интереси в Македония, творбата на Алексиев има основания и в личната му съдба (баща му е от Македония), но убедително и отвъд патриотарщината защитава общочовешките идеали за свобода, самоопределение и права на малцинствата, олицетворявани и от най-авторитетната международна организация тогава. Радиото в изображението е в ролята едновременно на техническо нововъдение, но и на протагонист, олицетворяващ свободата и истината, противопоставен на цензурата на сръбските властници. Характерният за периода външен говорител на радиоапарата напомня рупор, през който за българите и световната общественост говори гласа на македонските българи. Негов символ е песента „Изгрей, зора на свободата”, военен марш, композиран от Александър Морфов през 1923 г., известен още като „марш на македонските революционери”. Александър Василев Морфов (1880, Пловдив - 1934, София) е именит български композитор, изпълнител, либретист, обществен деец. Автор на музиката на повече от 40 военни марша, песни за мъжки и смесен хор, песенни текстове (вж. Вълчинова-Чендова2003: 188). Преди Втората световна война „Изгрей, зора на свободата” се е изпълнявал като официален химн на ВМРО, между 1944 и 1948 песента е неофициален химн на новосъздадената Народна република Македония, след което е забранена от македонските власти като „българофилска”.

Райко Алексиев. "В механата" (в. "Щурец", бр.94/29.09.1934)

Има друга карикатура на Фра Дяволо от тематично свързаните с радио, в която български селяни слушат сръбско радио, но тя не се отнася до външна политика и балкански отношения, а е отклик на вътрешнополтически събития: деветнайсетомайския преврат на политически кръг „Звено” през 1934 г. Алексиев рисува един от любимите български карикатурни сюжети със селски герои (Божиновите Пижо и Пендо преди, Чудомировите „нашенци” по-късно): двама селяни в механата слушат радио и коментират политиката. Този път противоречието е в неразбрания сръбски поздрав: Нане обяснява на Вуте, че сърбите викат „Живио”, защото им е драго, че българите пак са живи, след като са ги мачкали четиридесет неприятели отвън и четиридесет партии вътре („Щурец”, №94/29.ІХ.1934). Явно Райко Алексиев не е бил притеснен от Наредбата-закон за разтуряне на политическите партии и спиране на политическите издания.

Райко Алексиев. "Радиомагии" (в. "Щурец", бр.393/21.06.1940)

По сходен начин Фра Дяволо използва радиото като елемент в друга своя карикатура, изразяваща про-германските му настроения, споделяни и от българското правителство. Озаглавената „Радиомагии” карикатура отново е диалог пред радиото, този път между син, въртящ копчетата и баща, четящ вестник. На въпроса на момчето как да хване някоя немска станция, бащата отвръща: „Их, холан, стига си ме врънкал – врътни на която европейска станция щеш – все Берлин ще се обади” („Щурец”, №393/21.VІ.1940).

Райко Алексиев "Пред радиото: Арно нещо е радиото, свате, макар че се приказва на различни езици, все ще се разберем, стига чужди станции да не се бъркат" (в. "Щурец", бр.373/12.02.1940)

Маскираните зад битови сюжети политически послания определят и няколко негови карикатури, поставени под заглавката на в. „Щурец”, оформящи цикъла „Пред радиото”. Мизансцен е познатата селска кръчма, в която заедно с мустакат кръчмар и бутилки, компания на пиещите селяни прави радиоапарат. В едната радиото е с указана станция Белград, а двамата български селяни с калпаци, навуща и юзчета в ръка коментират: „Арно нещо е радиото, свате, макар че се приказва на различни езици, все ще се разберем, стига чужди станции да се не бъркат”. Карикатурата с визуалното си внушение потвърждава факта, че кръчмата/механата в българското село още от възрожденските времена е място за политикантстване, а радиото в края на 30-те години вече е заело подобаващото си място като колективна медиа в почти всяка селска кръчма. Словесната информация, обаче, детайлизира характерното за края на 30-те години стопляне на отношенията България-Сърбия и продължава лайтмотива за негативната роля на чуждите държави (Великите сили, европейската плутокрация), които могат да ги объркат („Щурец”, № 373/2.ХІ.1940).

Райко Алексиев. "Пред радиото: От време оно е така, свате... иска ли Господ да вземе някому имота, най-напред му взема ума" (в. "Щурец", бр.434/04.04.1941)

Няколко месеца по-късно Фра Дяволо ще продължи рубриката „Пред радиото” с нееднозначна карикатура, която може да се интерпретира и икономически, и външнополитически. Карикатурата изобразява отново кръчма. Надписът зад кръчмаря е „Кредит никумо”. На тезгяха, до бутилките, е радиоапаратът. Кръчмарят и пиещ селянин коментират явно нещо, чуто по радиото: „От време оно е така, свате... иска ли Господ да вземе някому имота, най-напред му взема ума” („Щурец”, № 434/04.ІV.1941). Може би алюзия за кредитната система в страната (обема на кредитите на провинциалните банки се е договарял през пролетта, във връзка с хода на селскостопанските работи); а може би намек за загубваните държавни притежания през пролетта на 1941, когато започва германско настъпление на Балканите и скоро Югославия и Гърция изгубват държавния си „имот”.
Любопитен щрих към медийната икономика може да даде сравнението между остойностяването на една карикатура за радиото и цените на най-популярните марки радиоапарати в България през 30-те години на ХХ век. Наблюдението върху пресата сочи, че в зависимост от модела („народен” с малко лампи или по-мощен и луксозен), годината на производство (в началото на 30-те са по-скъпи, конкуренцията сваля цените по-късно) и производителя (българските са по-ефтини, чуждите – по-скъпи), едно радио в България струва между 2 000 и 33 000 лева: българските Радио ИРА – „от 2 400 лева нагоре” (1936); „Тулан” – от 6 500 до 7 500 лева (1938); холандските „Филипс” – около 14 000 (1930), а по-късно – различни модели от 260 до 330 лева при месечно изплащане (1940); немските „Телефункен” – между 18 000 и 33 000 (1930), а по-късно: от 10 000 до 13 500 лева (средата на 30-те). По същото време, спомня си вдовицата на Алексиев Весела (Александрова 2007: 66), Райко Алексиев получава хонорари по 5 000 лева за една карикатура (като сътрудник на в. „Македония”) или по 15 000 лева за страница (като сътрудник на в. „Зора”). Дори когато радиото е лукс, една сатирична рисунка на майстор като Райко Алексиев е струвала колкото едно радио!
Яркостта на индивидулния стил и гражданските послания на карикатуриста Райко Алексиев изпъква на фона на останалите карикатури, проблематизиращи радиото в българската преса през 30-те години на ХХ век. Фра Дяволо не спестява морални и политически мотиви дори в битовите си карикатури за радиото. И това е високо оценено както от публиката, така и от медийните мениджъри.

Литература:
Александрова, Ивайла. 2007. Горещо червено. София: Жанет 45.
Вълчинова-Чендова, Елисавета. 2003. Енциклопедия български композитори. София: Съюз на българските композитори.
Константинова, Здравка. 2002. „Дяволски не му провървя на Фра Дяволо”. Медиа свят, №2: 28-30.
Обретенов, Александър (гл. ред.). 1980. Енциклопедия на изобразителните изкуства в България. Том І. София: Издателство на БАН.
Панайотов, Филип. 1999. Печатът. В: Панайотов, Филип (съст.). 1999. България 20. Век. Алманах. София: АБВ КООП 2000 и ИК Труд, с. 829-875.

Автор: Венцислав Димов

Радиоапаратите като новогодишни и коледни подаръци

Мили Боже, щастие дай
И добро на родния край.
А на мене и мойто братче
Телефункен апаратче.
(българска коледна реклама от 1940 г.)

Рекламите на радиопарати като новогодишни и коледни подаръци са често срещани в българската пресреклама от 30-те години на ХХ век. Най-често това са търговски реклами от типа на оперативните (рекламират се последни модели на радиоапарати, които се представят като събитие и целят бърза продажба), в които се комбинират образни и текстови обяви, разположени в правоъгълни карета на вътрешните и рекламните страници на вестници (всекидневници и седмичници). Доминират изображенията – в началото на 30-те години само рисунки, а в края – и снимки, основно на рекламираните марки радиоапарати, главно вносни (холандските Филипс, немските Телефункен и Кьортинг, австрийските Хорнифон).  Публикуват се като единични обяви и рекламни серии в централните вестници между средата на декември и 6 януари (тогава у нас по стар стил се е чествала Коледа/Рождество Христово). Взирането в рекламните изображения и текстове на новогодишните и коледни обяви обогатява знанията ни за историята на радиото, спецификата на медиите (преса и радио) и техните взаимодействия в миналото, за историята на българската реклама. Ретро рекламата може да ни развесели в празничните дни и днес.

Обикновено рекламните обяви представят нов модел радиоапарат като желан семеен подарък за празниците. „Най-подходящият подарък за празниците е радиоапарат Хорнифон” – гласи лозунгът на рекламно изображение в софийския всекидневник „Зора”, бр. 5255, 31.12.1936 г. Основната част от рекламното послание е рисунка, комбинираща изображение на радиоапарат с елхова клонка и запалена свещ, ореола на която осветява и фирмения знак, разположен в горната лява част на карето. Текстът завършва с адреси на магазини за продажби в София и Варна.

Други компоненти на рекламните изображения на радиоапарати по Коледа и Нова година, редом с елхата, боровите клонки, свещите и камбанките, са  образите на Дядо Коледа и джуджетата. Художникът Вадим Лазаркевич решава в приказен стил рекламата на „Кьортинг радио”, акцентираща върху райския, вълшебен звук, специално правена за „Вестник на жената”, №751 от  14.12.1938 г.

„Филипс” е фирмата, обхванала най-рано и в най-голям пазарен дял българските радиопотребители. Първите като поява и най-интензивните реклами на радиоапарати като подаръци за коледни и новогодишни празници са на този бранд. Повторяемостта и честотата им ги определят като рекламни кампании. Една от най-ранните е на страниците на вестниците „Мир” (№9137 от 20.12.1930) и „Слово” (№2554 от 20.12.1930). Тя представлава имиджова реклама (цели се не толкова в търговията на дребно, колкото в утвърждаването на марката). Две трети от пространството на рекламата е образно съдържание, една трета – текстово. Горната половина на рекламното каре е заето от рисунка на коледна библейска сцена: ориенталски пейзаж, витлеемската звезда и движещ се през пустинята камилски керван на влъхвите. Лъч-диря на звездата свързва горното изображение с рисунка на радиоапарат в сецесионова рамка, разположени в долната лява част на карето. На фона на небето, между кервана и звездата е нарисувано заглавието „Пътеводна звезда”. Текстът е разположен в долната дясна част и представлява „разиграно” шрифтово послание към клиентите, които търсят подходящият подарък. Първата част от посланието утвърждава марката Филипс: „Коледа... Какво да подаря? Коледните подаръци трябва след дълги години да останат в паметта и да удоволетворяват притежателя. Събразете се с това при покупка на коледните ви подаръци. Изненадайте вашите близки с една Филипс радиостанция – приемника с рядко хубава репродукция, каквато надали някога сте чували. Филипс радио донася истинско коледно настроение”. Лайтмотив в текста е марката: Филипс се споменава 6 пъти: три пъти като Филипс радио и три пъти като Филипс чек. Втората част от текста примамва клиентите с кампаниен бонус – коледен чек за закупилите около прамника радиоапарат, който им осигурява допълнителни стоки като подаръци: „Коледен чек „Филипс”. При покупка на радиоапарат изискайте от продавача коледния чек „Филипс” и ние ще ви изпратим нашия коледен подарък по избор, а именно: електр. Ютия, чайник, печка, арматура или рефлектор. „Филипс” шошони, дамски чанти и пр. Коледния чек е валиден до 15.І.1931 г”. Рекламираният коледен чек е интересен пример за насърчаване на купувачите чрез премии.

Празничните рекрламни карета на „Филипс” в българската преса мвогат да бъдат определени и като „семиотизирани” (Христо Кафтанджиев) – използват се комбинирано няколко знакови системи. Освен образната и словеснотекстова система, „Филипс” активизират и звуковата, като в новогодишна рекламна серия от същата 1930 г. във всекидневиниците „Мир” и „Слово”. В горната част на рекламното каре е нарисувано петолиние с нотите до и ми във втора октава – звуков образ на камбанен звън, който звучи със сричките „Фи-липс”. В центъра на изображението е отново същият радиоапарат, вероятно четирилампов модел 2514 от 1929 г., в комбинация с високоговорител тип 2007/1927 г (в. „Мир”, №9138 от 22.12.1930) или в комбинация с високоговорители тип 2016 или 2026/1928 г. (в. „Слово”, №2560 от 27.12.1930). Другите изображения: коледна елха и камбанки илюстрират рекламния текст, озаглавен „Филипс. Коледните камбани бият”: „Когато коледните камбани оповестяват щастливото събитие, всеки мисли за борова зеленина, украшения и нежна коледна музика. Радио-музиката нека бъде носителката на истинското коледно настроение! Зарадвайте вашите близки с един „Филипс радио комбинация”, като коледен подарък”. Следва втората част от рекламата, свързана с насърчаване на продажбите, под заглавие „Коледен чек „Филипс” с идентичен на предната реклама текст.

Същата година основният конкурент на „Филипс” на българския пазар – немският радиопроизводител „Телефункен” прилага „подаръчния” тип реклама в рекламна серия на страниците на друг високотиражен централен всекидневник (в. „Заря”, 1.-5.01.1931 г.). Рисунката показва семейство – мъж и жена в елегантни дрехи с пакети подаръци в ръце пред витрината на фирмен магазин „Телефункен”. Текстът е по-убедителен и изчистен от ненужни повторения, в сравнение с този на „Филипс”: „Разни малки коледни подаръци струват задено много пари, принасят обаче обикновено малка полза и скоро се забравят. Затова направете общо на всички членове на семейството едни подарък: един радиоапарат Телефункен. С това вие създавате за ред години ежедневно все нова радост. Който има вече радио, радва се на един комплект пресни Телефункен тръби или пък на един нов Телефункен гласник Аркофон. Вие ще намерите при нас и нашите представители голям избор на хубави коледни подаръци. Телефункен: най-стар опит, най-нова конструкция”. За разлика от рекламата на „Филипс”, драматизмът е водещ: противопоставят се малките, много, ненужни, нетрайни и скъпи подаръци на големия, един, нужен и обединаващ семейството траен дар – радиоапарат „Телефункен”. Финалът на текста чрез слоугана  „Телефункен: най-стар опит, най-нова конструкция” се утвърждава значимостта на марката като антитезата на „разни малки коледни подаръци”.

В средата на 1930-те коледните и новогодишни реклами на радиоапарати стават все по-популярни. „Филипс” вече са намерили едни от своите ярки слоугани на марката: чудо, което преодолява разстоянията между хората и между тях и световните събития, ключ към света, мост между хора и континенти. Една от новогодишните реклами на „Филипс” развива идеята за околосветско пътешествие. Изображението е снежен пейзаж. В средата хиперболизиран образ на последен модел радио „Филипс”, в който като в триумфална арка влизат върволица от пътници с куфари. Оставените следи  в снега подсказват мащабите на върволицата. До радиото е украсена със свещи и гирлянди празнична елха, а пред него като фон на слогана, елхова клонка с горяща свещ. В небето текст, изпълняващ ролята на заглавие на обявата, привличащо вниманието на читателя: „Радио?... Добре, но тогава Филипс!” – изображенията подсказват, че това е евентуален отговор на питането за подходящия новогодишен или коледен подарък.  Основният рекламен текст е лозунг, слоуган в облаче на преден план: „С Филипс на околосветско пътешествие!” Освен че отразява същността, философията на фирмата, този слоуган допълва внушенията на рисунката за подходящия коледен подарък, който търговската марка символизира. Отдолу в рекламното каре е надписа: Искайте безплатна демонстрация и условия на изплащане при представителя” (в. Зора, бр. 5257, 05.01.1937).

Друг тип слоугани на Филипс акцентират върху качествата му на „народен применик”: популярен, достигащ най-далечните и изостанали места, предлагащ високо качество на ниска цена, „винаги на услугите на нейно величество публиката”. От този род е коледната реклама във в. „Мир”, №11532 от 05.01.1939. на „Филипс. Народен модел №215, серия 1938/1939”. Горната половина на рекламното каре е рисунка от новогодишната нощ: любопитни деца надзъртат зад вратата към подаръците и пред украсената елха виждат пакет с надпис „Филипс Радио”. В долната част на карето е фирмения знак, в дясната долна четвъртина – рисунка на апарата и данни за него от типа на легендите: модел, качества, цена. Текстът под рисунката гласи: „Един подарък който за дълго време ще бъде радост в цялото семейство. Внимание: известния качествен принцип на заводите Филипс в Холандия намира приложение и в най-ефтиния им радиоприемник. Хиляди щастливи притежатели могат да потвърдят това”.

Въпреки отделни индикации за наличие на оригинална, българска реклама, повечето от новогодишните рекламни послания с изображения на радиоапарати в българската преса са част от рекламната политика на световни марки, като „Филипс” и „Телефункен”. За това свидетелстват и сходните решения при рекламната кампания на „Филипс” в сръбската преса между Нова година и Коледа 1936 г. Дядо Коледа с камбанки съобщава на клиентите пред микрофон с фирмен надпис, че „Филипс” е ненадминат апарат (в. „Политика”, 01.01.1936)

Под елхова клонка, украсена със свещ и висящи надписи на английски, френски, италиански, сръбски езици „Честито Рождество/Коледа”, заедно с логото на „Филипс”, е разположена рисунка на радиопарат и текст, препоръчващ като най-добър подарък за доброто семейство радио „Филипс” (в. „Политика”, 02.01.1936).

Могат да се направят и паралели в развитието на иконичността. През втората година на 1930-те в рекламните изображения в България и Сърбия намират място портретни снимки. Белградският вестник „Политика” рекламира „Филипс” като подарък за „читава породица” чрез снимка на усмихнато бебе (в. „Политика”, 04.01.1936).

В навечерието на Коледа през 1940 г. софийският вестник „Утро” (№9132 от 05.01.1940) публикува реклама на радиоапарати „Телефункен”, решена изцяло като снимково изображение на малко дете, което е склонило глава и сключило ръце в молитвен жест пред украсената с гирлянди и свещи елха. Под снимката е поместено четиристишие, което напомня популярни стихове, като „Детска молитва” на Йордан Стубел или „Молитва” на Иван Вазов, но поставя във възвисената позиция на детски идеал марката „Телефункен”. Адресатите не са невръстните дечица, а техните родители, но чрез детското и молитвеното в рекламното послание се въздейства емоционално и сантиментално, за да се потвърди рационалното кредо на марката на „съвършенното радио”, което „внася радост и щастие в семейството” на хиляди слушатели.  За да се стигне до забелязания вече от рекламните специалисти Доганов и Кафтанджиев български слоган на немската фирма: „Телефункен – гордостта на семейството”.

Автор: Венцислав Димов

„Нашият сигнал”

Песента на Емил Димитров „Нашият сигнал” (музика Емил Димитров, текст Васил Андреев) е записана през 1964 г. в Радио София. Тогава звукорежисьор е Людмил Бабев. Как се ражда "Нашият сигнал", днес разказва неговият син, който е присъствал на записа. Разговорът с Людмил Бабев-младши проведоха Венцислав Димов и Стефка Добрева.

 

Песента е включена в малка плоча на Балкантон "Песни за любовта" (1964), а по-късно и в няколко от дългосвирещите плочи на певеца и като кавър-версия на френски ("Най-хубавото с Емил Димитров", Балкантон, 1970: Je chanterai pour toi, м. ар. Емил Димитров, т. Андре Салве; „Ако си дал”, Балкантон, 1979: Нашият сигнал м. Емил Димитров, т. Васил Андреев, ар. Иван Пеев; "Двайсет години с песните на Емил", Блакантон, 1980:  Нашият сигнал, м. Емил Димитров, т. Васил Андреев - Емил Димитров, орк.”Балкантон”, дир. Димитър Ганев; Емил Димитров. "Златни хитове", Рива Саунд&Балкантон, 1995: Нашият сигнал, м. Емил Димитров, т. Васил Андреев - Емил Димитров, ар. Морис Аладжем и др.).
Песента бързо се превръжа в хит и има различни варианти в медийното пространство на социалистическа България, въпреки че някои "отговорни фактори" виждат в нея прикрит зад шлагерни и фолклорни интонации "упадъчен туист". 

Обработка и звуков монтаж: Стефка Добрева,

Обработка и видео монтаж: Цветелина Стойкова,

Бележки: Венцислав Димов

По стъпките на създаването на радиото

Единственият по рода си музей за историята на радиото, събрал на едно място уникални експонати и документи за историята на радиоразпръскването в България ни връщат столетие назад, за да ни разходят по пътя на създаването и развитието на „чудото на 20. век”.

Идеята за създаването на „Постоянна музейна експозиция за историята на радиоразпръскването в България” е на дългогодишния ръководител на Златния фонд на Българското национално радио Захари Миленков. Още през 1998 година той намира естествен съмишленик в лицето на проф. д-р Веселин Димитров, който по това време е и Декан на Факултета по журналистика и масова комуникация при СУ „Св. Климент Охридски”. Постепенно нещата се развиват. С подкрепа от Факултетното ръководство и съвместно с Националния политехнически музей в момента в сградата на ФЖМК, в самия музей всеки посетител може да се запознае отблизо с гениалните за времето открития и изобретения, положили началото и впоследствие създали първото електронно средство за комуникация - радиото.

Сред уникалните неща в Музея се открояват:

- Два от първите микрофони на „Родно радио”

- Единствената многопътна живачна изправителна радиолампа работила от 1936 година в създаденото през същата година радио „Стара загора”.

- Единственият в България четириканален студиен швейцарски магнитофон „Щудер С-37” въведен в експлоатация в БНР през 1970 година – преди половин век и още работи пълноценно.

- Уникален образец на грамофонна матрица - „сандвич” изработена от чист никел, на каквито матрици се съхраняват резервни копия на най-ценните записи от Златния фонд на БНР.

- Уникален, единствен в България студиен четирискоростен швейцарски магнетофон „Награ Т Аудио”.

- Уникални звукозаписи, снимки и документи от и за историята на общественото „Родно радио” и държавното Радио София от тяхното създаване до края на 80-те години на миналия век.

 

 Интересен поглед към Музейната експозиция по история на радиото, любопитни подробности и богат снимков материал предлага Михаела Самарджиева в статията си "Назад към радиото": http://www.vice.com/bg/read/nazad-kum-radioto

Автор: Цветелина Стойкова

Снимки: Вилислава Чорбаджийска