Радиото през Втората световна война

За отминалите времена на радиото, за преживяването и навлизането му в живота на обикновените хора.
За радиото като информационно средство по време на Втората световна война, за уплахата, гърмежите и трясъка на самолетите разказват група пенсионери от село Жълти бряг.

Автор: Стефка Добрева

Обработка и видео монтаж: Цветелина Стойкова

ОБРАЗИ НА ФОЛКЛОРНОТО ВЪРХУ ПЪРВИТЕ БЪЛГАРСКИ ОБЛОЖКИ НА ГРАМОФОННИ ПЛОЧИ

Движението ‘родно изкуство’ възниква след края на Първата световна война в България и се развива през 20-те години чрез осмисляне на отношенията традиция–модерност, народностен бит-национален дух, национално-общочовешко. Съществуват две схващания  за същината на “родното” и те се обуславят от начина, по който се постига художественото внушение и от средствата, с които си служат различните изкуства. Първото е свързано с “възсъздаване на вътрешния свят на българина”, а второто е свързано с конкретно визуализиране на предмети от бита или творби на народното декоративно изкуство (Василчина 1992: 98). 

Този дух на разбиране на “родното изкуство” сочи някои от посоките, по които рекламата в България през 30-те години създава и ползва традиционните образи на фолклорното. Едни от тях имат за цел конкретно да изобразяват и рекламират идеите за народно и традиционно, други – да подскажат и напомнят, че това, което се рекламира, не е далеч от традицията на българина, от духа на народа.

Пример за фолклорни образи в българската реклама от третото десетилетие на ХХ век са свързаните с медийната музика и грамофонната музикална индустрия в България (Димов 2010) графични изображения на фирмените опаковки на грамофонни плочи и свързани с тях реклами.

Графичната визия на хартиената опаковка на грамофонни плочи на фирма “Арфа” е решена в три тоналности. Бялото и черното описват кръг около кръглия отвор в средата на опаковката, създава се впечетлението за нарисувана плоча. От ляво и дясно, от двете страни около кръга, на равнището на очите са очертани кръгли червени плоскости, всъщност червени грамофонни плочи. Върху едната, която е мегдан на село (на заден план се виждат къщи) се вие хоро. Върху другата, на срещуположната страна, двойки танцуват валс. Може би целта на този тип фирмени изображения е да подскажат, че музикалната продукцията на “Арфа” е и за тези които предпочитат фолклорната музика, но и за тези, които се увличат по модерните западни танци.

Грамофонни плочи “Микрофон” използват подобен, но този път триполюсен мотив на графично изображение. В долния край на графично загатнатата плоча в правоъгълник е изобразен прецизно и детайлно на преден план акордеонист с калпак (може да забележим дори леката усмивка на устните му, както и цветето забодено зад ухото му). На заден план се люлее хоро, фигури на мъже и жени в народни носии са представени във вихъра на танца. От двете страни над правоъгълника са изрисувани съответно танцуваща двойка, облечени в модни одежди, и цигулар, облечен във фрак. Тук освен за популярна (танцова, шлагерна) и народна (фолклорна) музика, грамофонната фирма напомня и за художествената (салонна, класическа) музика, която също тиражира върху грамофонни плочи.

Елемент от рисунката на плик „Микрофон” е буквално пренесен в рекламно каре на музикален магазин „Българска лира”, поместена във в. „Македония” (бр. 649/08.12.1928). От двете страни на рекламния текст са симетрично разположени две рисунки: вляво войник свири на хармоника на фона на войнишко хоро, вдясно същият селянин с калпак  и китка свири на хармоника на фона на селско смесено хоро.

Наличието на визуални образи на фолклорното в рекламата, специфична област от изобразителното ни изкуството в един отминал период може да бъде разбирано като част от художествената естетика и стилистика на епохата, през която модерното изкуство търси опора в локалните традиции и фолклорното като етнически символ, емоционален код на носталгията по селското и патриархалното, националистически конструкт. Към подобни изводи ни води както изкуствоведската, така и фолклористичната гледна точка, която вижда подобни явления като част от посоките на модернизация на фолклорното: изобретяване на българска народна музика, включването й в културната матрица на национализма, фолклоризъм с нови функции: художествени, представителни, рекламни (Пейчева 2008: 47-48). И не на последно място – комерсиални: широкото навлизане на грамофона като музикална медиа в българското село през 30-те и 40-те години на ХХ век (Димов, 2004: 99) обуславя значителното място, което образите на българската народна музика заемат в рекламата на грамофони и грамофонни плочи. За разлика от рекламите в началото на ХХ век, в които фолклорните образи присъстват спорадично, защото по това време основни потребители на рекламираните продукти са заможните граждани и гражданки (Илчев 2005: 113), в средата на ХХ век образите на народната музика доминират редом с тези на популярната, защото рекламата търси основната „таргет група” в масовия български клиент, селянин и гражданин, потребител на популярна народна и шлагерна музика.

Литература:

Василчина, Виолета. 1992. „Приложното изкуство – между “българския стил”, сецесиона и “родното” (от началото на ХХ век – до края на 50-те години)”. В: Димитрова, Татяня и Чавдар Попов (съст.) Из историята на българското изобразително изкуство, Сборник, т. 3. София: БАН, Институт по проблеми на изкуствознанието, с. 90-108.

Димов, Венцислав. 2004. „Медийна музика в българското село през първата половина на ХХ век”. В: Кожухарова-Живкова, Веска (съст, ред.). Духовният живот в българското село – регулатор на социалните отношения. София: „Аля”, с. 93-104.

Димов, Венцислав. 2010. „Фолкът като поп, попът като фолк”. В: Монова, Тотка и кол. (съст.). Култура. Медии. Публичност. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”.

Илчев, Иван. 2005. Междено време. София: Колибри.

Пейчева, Лозанка. 2008. Между селото и Веселената. Старата фолклорна музика от България в нови времена. София: АИ „Проф. Марин Дринов”

Маринела Великова,

Докторант в Институт за изследване на изкуствата, БАН

Рамадан Лолов: кларнетистът-епоха в медийната българска народна музика

Рамадан Лолов /31.ХІІ.1904-31.Х.1967/ е легендарен майстор на българската народна музика, кларнетист, певец и ръководител на оркестри. Ром, роден и починал в Сливен. Един от първите изпълнители на народна музика от България, които пътуват и правят записи в европейски столици (Прага, Берлин, Париж, София) за български грамофонни компании („Арфа”, „Балкан”) през 30-те и 40-те години на ХХ век: солови като инструменталист, като певец, като съпровождащ известни певци (Атанаска Тодорова, Иванка Георгиева, Гуди Гудев, Ангелина Табакова, дует „Арфа”) кларнетист и ръководител на оркестър. 

Оркестърът на Рамадан Лолов /седнал, с кларинета/ с певицата Атанаска Тодорова /до него/ по време на записи на грамофонни плочи за българската фирма "Арфа", Прага, 1937г.

Съвременникът му Цвятко Благоев (кавалджия и кларнетист, „Бистришка четворка”, „Угърчинска група”, първи концертмайстор на Оркестъра за народна музика при БНР) го определят като “голяма работа, особено в отсвирите”, музикант с “хубав тон”, “голям дъх”, “мярка”, който не само свири, а “разказва с кларинета какво ще се случи с песента нататък”. Тодор Бакалов (акордеонист, писател, изследовател и популяризатор на народната музика) описва гордостта на поколения българи, на чиито сватби е свирил Рамадан; уважението на френските музиканти, които „слухарят” от България надсвирил с импровизации върху тяхна френска мелодия. Именитият кларнетист проф. Петко Радев го определя като „много добър, много изискан” майстор на „чистата българска народна музика”, символ на „примитивното хсвирене”, което „излиза от недрата на земята”. За фолклористката проф. Димитрина Кауфман Рамадан Лолов е „колос, който внася подчертано чувствена интерпретация” в българската народна музика, променя „селското свирене” и „селските инструменталисти чрез репродуцирането на изпълненията на грамофонни плочи”. За акад. Николай Кауфман Рамадан е „страшилището на чалгаджийските кларнетисти от 1930-те години, не по-малко прочут тогава, отколкото Иво Папазов днес”; родоначалник на „виртуозните традициии на сватбарските кларнетисти”; майстор на нововъведенията в народната музика. Етномузикологът проф. Лозанка Пейчева вижда в Рамадан Лолов първия музикант, създал нова традиция, а музиката му – начало на хибридизацията на локалната музика от България. В книгата си  Тя определя първия период на модернизация и хибридизация (от 1930-те до 1950-те) като „епохата на Рамадан Лолов” (Лозанка Пейчева. Между Селото и Вселената. Старата фолклорна музика от България в нови времена. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 493-495).

Един от най-ранните записи на Рамадан Лолов, сватбарска музика от края на 20-те, записвана в Париж: "В понеделник на блага ракия" - народен оркестър Ст. Пенчев и Р. Лолов. Pathe-Симонавие. 74778 Х. Bulgare /Архив на ИИИ-БАН/.

Все още няма пълна дискография на записите на Рамадан Лолов. Според проучванията ми върху звукови архиви (Институт за изследване на изкуствата – БАН, Златния фонд на БНР и частни колекции от България и чужбина) и каталози, Лолов е записал над 100 грамофонни плочи като кларнетист и ръководител на оркестър. Сред тях преобладават записите на българска инструментална народна музика („Забулване и завеждане на булката”, „В понеделника на блага ракия” /Пате-Симонавия, №74778/; „Пайдушко хоро”, хоро „Милкините извори” /Арфа, №2052/;  хоро „Бачванка”, „Народна ръченица” /Балкан №354/; „Китка хоро”, „Китка ръченици” /Балкан №355/; „Право хоро”, „Габровска ръченица” /Балкан № 357/; „Карнобатско хоро”, „Народна ръченица” /Балкан №527/; „Ситно хоро”, „Ямболска ръченица” /Балкан №538/, „Сън не ме краде” /Арфа №2051/ и др.). 

Характерна за Рамадан Лолов интерпретация на безмензурни и широки мелодии, при които кларинетът му „говори” и „плаче”:  „Сън не ме краде” – народна песен, изпълнява на кларинет Рамадан Лолов. Арфа №2051. Вероятно 1937 г. /Архив на ИИИ-БАН/.

Като кларнетист и бендлидер Лолов съпровожда записи на народни певци („Що ми е мило и драго” – дует Арфа /Арфа №2051/; „Райна княгиня”, „Чакам те Янко” – Иванка Георгиева с оркестъра на Рамадан Лолов /Арфа №2055/; „Хаджи Димитър”, „Засвирил Божил с кавала” – Гуди Гудев с народен оркестър Рамадан Лолов /Арфа №2189/) и шлагерни певци („Ой ти Черно море” – Ангелина Табакова с оркестъра на Рамадан Лолов /Арфа №2141/; „Колю арамиа” – Музика Левиев, текст Константинов. Пее дует Арфа, акомпанира Рамадан Лолов /Арфа №2099/; „В мойта бедна стая” – фокстрот. Иванка Геиоргиева с оркестър Рамадан Лолов /Арфа №2096/). 

„Чакам те Янко” – Иванка Георгиева и Рамадан Лолов, Арфа №2055, вероятно 1937 г. /Колекция В.Д./. 

Според внука на певицата, това била любимата песен на Иванка Георгиева – дали не заради свиренето на Рамадан? За него Цвятко Благоев ще сподели: „Рамадан беше голяма работа, особено в отсвирите. Те бяха сякаш продължение на песента, кларинетът му като че ли говореше... Понякога кларинетът му плачеше или се смееше... най-важното бе тонът му и големият дъх. И имаше мярка този човек в музиката, знаеше къде и колко да бъде. Отсвирваше на една певица, Иванка Георгиева, която пееше песента „Чакам те, Янко, море да дойдеш” – направо ти разказва с кларинета какво ще стане нататък – такъв отсвир!” (Тодор Бакалов. Сватбарските оркестри. Майстори на народната музика 2. София: ВИК „Св. Георги Победоносец”, 1993, с. 36 )

Записаният му репертоар включва също: балканска градска музика („Кукунешко хоро” /Балкан №356/; „Червен фесец” /Арфа №2009/; „Румънски хора” /Арфа №2162/); ориенталска – турска и циганска музика („Ориенталски кючек” /Арфа №2009/; „Цигански кючек”, „Таксим чифте тели” /Балкан №528/). Високо ценени са записите на Рамадан Лолов като певец („Продава се чиста Света гора”, пее и свири на кларинет Рамадан Лолов /Балкан №337/; „Похвалил се Димо болярина”, І и ІІ част /Балкан №338 /).

Рамадан Лолов, съпровождан от акордеониста Атанас Атанасов, „побългарява” мелодията на севдалинката „Црвен фесич” като „македонско хоро”. „Червен фесец” – Арфа №2009, вероятно 1936 г. /Колекция В.Д./.

Венцислав Димов