В
ПЛОВДИВ ПРЕДИ 120 ГОДИНИ: РЕКЛАМНИ ИЗОБРАЖЕНИЯ ОТ ПЪРВОТО ПРОМИШЛЕНО ИЗЛОЖЕНИЕ
В БЪЛГАРИЯ
В
края на ХІХ век бързото развитие на българската национална държава е
съпътствано с развитие на промишленост и търговия, на медии и култура.
Печатните изображения свидетелстват за бурно развитие на визуалната реклама, в
която по това време се включват професионални български художници, като Иван
Мърквичка, Стефан Баджов, Харалампи Тачев, Александър Божинов. Визуалните
рекламни послания, свързани с Първото промишлено изложение в България (Пловдив, 1892), съдържат образи на фолклорна
музика и на първата музикална медиа.
Някои
от рекламните изображения от края на ХІХ век илюстрират стилистиката на
водещите направления в българското изкуство по това време: академизъм,
класицизъм, реализъм. Мърквичка е автор на рекламна литография за Първото
промишлено изложение в Пловдив през 1892 г.
В
горната част на плаката под надпис „Нашето първо изложение” е изобразен входа
към павилионите. На преден план е нарисувана в дълга крива върволица от
участници и посетители, сред които преобладават облечени в народни носии селяни
и селянки: пешеходци, на коне и в каруци; сред които народни музиканти с гайда
и тъпан.
Заглавката
на списание „Нашето първо изложение” (худ. Шиман, Прага) е гравюра с
изображение на млад мъж и млада жена в селски носии (жената с риза и сукман,
кърпа и закичени в косата цветя, мъжът с мустаци, калпак, вероятно шопско менте
с гайтани) на фона на модерния павилион с веещи се трикольори на пловдивското
изложение. На пръв поглед доминацията на фолклорното в контекста на
промишленото изложение и стиловата принадлежност на художника е нелогична.
Изложението е един от ранните институционални опити на българската държава да
демонстрира своята цивилизованост, модерност и европейска ориентация – на него
се представят и рекламират машини и техника (плугове, брани) и предмети на бита
(часовници), маркиращи европеизацията, технологизацията, урбанизацията.
Неслучайно на пловдивското изложение българинът се среща с авангардни за
времето си „чудеса” на техниката: въздухоплаването (балона на Еужен Годар) и
звукозаписа (фонограф). Същевременно Пловдивското изложение представя предимно
земеделска и занаятчийска продукция – нещо закономерно по това време за все още
„домодерна” и „селска” България. Фолклорното присъства в Изложението и като
програма: художествена (музикални концерти на оркестър от маджарски цигани и
български селски свирачи); развлекателна (народните свирачи, участници в
изложението, свеселят посетителите в бюфети и кръчми); музеална (на изложението
се поставя началото на първите музейни сбирки от народни носии и народни
инструменти). Художници като Мърквичка са емблематични имена в европеизирането
на българското изкуство, което се стреми да скъса с миналото и „Ориента” чрез
„универсализма” на „наднационалния” академизъм. Същевременно сред лайтмотивите
на тяхното изкуство са типичните „национални” селски сюжети, които илюстрират
факта, че това са първите стъпки на новосъздаденото българско „национално
изкуство”, в което си съжителстват ранния реализъм (натурализъм и етнографска
документалност) и
романтизъм (интерес към миналото, фолклора и селското).
Пловдивското
промишлено изложение се оказва един от първите организирани форуми за
запознаване на много българи с авангардната за времето си музикална медиа –
фонографа. На страниците на посоченото вече издание „Нашето първо изложение” (бр. 35/15.VІІІ.1892, с. 7) е поместена снимка на фонографа със
следния текст: „Фонограф, сир. апарат, който повтаря песни, разговори, свирни,
които могат чрез него да се слушат. Достъпен за публиката в изложението в
павилиона на лява страна от главния вход”. Апаратът е с десет чифта слушалки, а
металният рупор сочи, че вероятно са се демонстрирали и възможностите му за звукозапис. В друг брой
на изданието (бр.
38/29.VІІІ.1892, с. 7)
е поместена и словесна реклама на
фонографа: „Обръщаме внимание на
посетителите на изложението върху особеното забавление, което фонографа, едно
от най-новите открития на прочутия Едисон, може да им достави... Уверяваме
всекиго, че ще бъде крайно задоволен, ако посети и види това ново чудо на
светът. За вход на павилиона на фонографа се плаща по един лев за едно лице”. Текстът на обявата и фактът, че само за
павилиона с фонографа се заплаща пет пъти по-голяма сума, отколкото е входната
такса за цялото изложение (20
стотинки) сочат,
че това „ново чудо на света” се възприема от българина като рядко и скъпо
забавление. Пловдивският вестник „Свобода” (бр. 838/19.VІ.1892) дава сведения, че през юни 1892,
на път за Цариград пристигнал чужденецът Йозеф Бергер с един Едисонов фонограф,
за да уреди условията за излагането му на Първото българско изложение, което ще
се открие на 15 август 1892. За няколко дни апаратът бил изложен на показ в
хотел „България”, където публиката е могла да чуе „разни песни, говори, музика
и пр.”
Маринела Великова,
Докторант в Институт за изследване на изкуствата,
БАН
Няма коментари:
Публикуване на коментар