описание

понеделник, 19 ноември 2012 г.

МЕЖДУ ФОЛКЛОРА И ФОНОГРАФА


В ПЛОВДИВ ПРЕДИ 120 ГОДИНИ: РЕКЛАМНИ ИЗОБРАЖЕНИЯ ОТ ПЪРВОТО ПРОМИШЛЕНО ИЗЛОЖЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ


В края на ХІХ век бързото развитие на българската национална държава е съпътствано с развитие на промишленост и търговия, на медии и култура. Печатните изображения свидетелстват за бурно развитие на визуалната реклама, в която по това време се включват професионални български художници, като Иван Мърквичка, Стефан Баджов, Харалампи Тачев, Александър Божинов. Визуалните рекламни послания, свързани с Първото промишлено изложение в България (Пловдив, 1892), съдържат образи на фолклорна музика и на първата музикална медиа.
Някои от рекламните изображения от края на ХІХ век илюстрират стилистиката на водещите направления в българското изкуство по това време: академизъм, класицизъм, реализъм. Мърквичка е автор на рекламна литография за Първото промишлено изложение в Пловдив през 1892 г. 
 


В горната част на плаката под надпис „Нашето първо изложение” е изобразен входа към павилионите. На преден план е нарисувана в дълга крива върволица от участници и посетители, сред които преобладават облечени в народни носии селяни и селянки: пешеходци, на коне и в каруци; сред които народни музиканти с гайда и тъпан. 


Заглавката на списание „Нашето първо изложение” (худ. Шиман, Прага) е гравюра с изображение на млад мъж и млада жена в селски носии (жената с риза и сукман, кърпа и закичени в косата цветя, мъжът с мустаци, калпак, вероятно шопско менте с гайтани) на фона на модерния павилион с веещи се трикольори на пловдивското изложение. На пръв поглед доминацията на фолклорното в контекста на промишленото изложение и стиловата принадлежност на художника е нелогична. Изложението е един от ранните институционални опити на българската държава да демонстрира своята цивилизованост, модерност и европейска ориентация – на него се представят и рекламират машини и техника (плугове, брани) и предмети на бита (часовници), маркиращи европеизацията, технологизацията, урбанизацията. Неслучайно на пловдивското изложение българинът се среща с авангардни за времето си „чудеса” на техниката: въздухоплаването (балона на Еужен Годар) и звукозаписа (фонограф). Същевременно Пловдивското изложение представя предимно земеделска и занаятчийска продукция – нещо закономерно по това време за все още „домодерна” и „селска” България. Фолклорното присъства в Изложението и като програма: художествена (музикални концерти на оркестър от маджарски цигани и български селски свирачи); развлекателна (народните свирачи, участници в изложението, свеселят посетителите в бюфети и кръчми); музеална (на изложението се поставя началото на първите музейни сбирки от народни носии и народни инструменти). Художници като Мърквичка са емблематични имена в европеизирането на българското изкуство, което се стреми да скъса с миналото и „Ориента” чрез „универсализма” на „наднационалния” академизъм. Същевременно сред лайтмотивите на тяхното изкуство са типичните „национални” селски сюжети, които илюстрират факта, че това са първите стъпки на новосъздаденото българско „национално изкуство”, в което си съжителстват ранния реализъм (натурализъм и етнографска документалност) и романтизъм (интерес към миналото, фолклора и селското).


Пловдивското промишлено изложение се оказва един от първите организирани форуми за запознаване на много българи с авангардната за времето си музикална медиа – фонографа. На страниците на посоченото вече издание „Нашето първо изложение” (бр. 35/15.VІІІ.1892, с. 7) е поместена снимка на фонографа със следния текст: „Фонограф, сир. апарат, който повтаря песни, разговори, свирни, които могат чрез него да се слушат. Достъпен за публиката в изложението в павилиона на лява страна от главния вход”. Апаратът е с десет чифта слушалки, а металният рупор сочи, че вероятно са се демонстрирали  и възможностите му за звукозапис. В друг брой на изданието (бр. 38/29.VІІІ.1892, с. 7) е поместена  и словесна реклама на фонографа:  „Обръщаме внимание на посетителите на изложението върху особеното забавление, което фонографа, едно от най-новите открития на прочутия Едисон, може да им достави... Уверяваме всекиго, че ще бъде крайно задоволен, ако посети и види това ново чудо на светът. За вход на павилиона на фонографа се плаща по един лев за едно лице”.  Текстът на обявата и фактът, че само за павилиона с фонографа се заплаща пет пъти по-голяма сума, отколкото е входната такса за цялото изложение (20 стотинки) сочат, че това „ново чудо на света” се възприема от българина като рядко и скъпо забавление. Пловдивският вестник „Свобода” (бр. 838/19.VІ.1892) дава сведения, че през юни 1892, на път за Цариград пристигнал чужденецът Йозеф Бергер с един Едисонов фонограф, за да уреди условията за излагането му на Първото българско изложение, което ще се открие на 15 август 1892. За няколко дни апаратът бил изложен на показ в хотел „България”, където публиката е могла да чуе „разни песни, говори, музика и пр.”


Маринела Великова,
Докторант в Институт за изследване на изкуствата, БАН
 

 

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар