Рамадан Лолов: кларнетистът-епоха в медийната българска народна музика

Рамадан Лолов /31.ХІІ.1904-31.Х.1967/ е легендарен майстор на българската народна музика, кларнетист, певец и ръководител на оркестри. Ром, роден и починал в Сливен. Един от първите изпълнители на народна музика от България, които пътуват и правят записи в европейски столици (Прага, Берлин, Париж, София) за български грамофонни компании („Арфа”, „Балкан”) през 30-те и 40-те години на ХХ век: солови като инструменталист, като певец, като съпровождащ известни певци (Атанаска Тодорова, Иванка Георгиева, Гуди Гудев, Ангелина Табакова, дует „Арфа”) кларнетист и ръководител на оркестър. 

Оркестърът на Рамадан Лолов /седнал, с кларинета/ с певицата Атанаска Тодорова /до него/ по време на записи на грамофонни плочи за българската фирма "Арфа", Прага, 1937г.

Съвременникът му Цвятко Благоев (кавалджия и кларнетист, „Бистришка четворка”, „Угърчинска група”, първи концертмайстор на Оркестъра за народна музика при БНР) го определят като “голяма работа, особено в отсвирите”, музикант с “хубав тон”, “голям дъх”, “мярка”, който не само свири, а “разказва с кларинета какво ще се случи с песента нататък”. Тодор Бакалов (акордеонист, писател, изследовател и популяризатор на народната музика) описва гордостта на поколения българи, на чиито сватби е свирил Рамадан; уважението на френските музиканти, които „слухарят” от България надсвирил с импровизации върху тяхна френска мелодия. Именитият кларнетист проф. Петко Радев го определя като „много добър, много изискан” майстор на „чистата българска народна музика”, символ на „примитивното хсвирене”, което „излиза от недрата на земята”. За фолклористката проф. Димитрина Кауфман Рамадан Лолов е „колос, който внася подчертано чувствена интерпретация” в българската народна музика, променя „селското свирене” и „селските инструменталисти чрез репродуцирането на изпълненията на грамофонни плочи”. За акад. Николай Кауфман Рамадан е „страшилището на чалгаджийските кларнетисти от 1930-те години, не по-малко прочут тогава, отколкото Иво Папазов днес”; родоначалник на „виртуозните традициии на сватбарските кларнетисти”; майстор на нововъведенията в народната музика. Етномузикологът проф. Лозанка Пейчева вижда в Рамадан Лолов първия музикант, създал нова традиция, а музиката му – начало на хибридизацията на локалната музика от България. В книгата си  Тя определя първия период на модернизация и хибридизация (от 1930-те до 1950-те) като „епохата на Рамадан Лолов” (Лозанка Пейчева. Между Селото и Вселената. Старата фолклорна музика от България в нови времена. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 493-495).

Един от най-ранните записи на Рамадан Лолов, сватбарска музика от края на 20-те, записвана в Париж: "В понеделник на блага ракия" - народен оркестър Ст. Пенчев и Р. Лолов. Pathe-Симонавие. 74778 Х. Bulgare /Архив на ИИИ-БАН/.

Все още няма пълна дискография на записите на Рамадан Лолов. Според проучванията ми върху звукови архиви (Институт за изследване на изкуствата – БАН, Златния фонд на БНР и частни колекции от България и чужбина) и каталози, Лолов е записал над 100 грамофонни плочи като кларнетист и ръководител на оркестър. Сред тях преобладават записите на българска инструментална народна музика („Забулване и завеждане на булката”, „В понеделника на блага ракия” /Пате-Симонавия, №74778/; „Пайдушко хоро”, хоро „Милкините извори” /Арфа, №2052/;  хоро „Бачванка”, „Народна ръченица” /Балкан №354/; „Китка хоро”, „Китка ръченици” /Балкан №355/; „Право хоро”, „Габровска ръченица” /Балкан № 357/; „Карнобатско хоро”, „Народна ръченица” /Балкан №527/; „Ситно хоро”, „Ямболска ръченица” /Балкан №538/, „Сън не ме краде” /Арфа №2051/ и др.). 

Характерна за Рамадан Лолов интерпретация на безмензурни и широки мелодии, при които кларинетът му „говори” и „плаче”:  „Сън не ме краде” – народна песен, изпълнява на кларинет Рамадан Лолов. Арфа №2051. Вероятно 1937 г. /Архив на ИИИ-БАН/.

Като кларнетист и бендлидер Лолов съпровожда записи на народни певци („Що ми е мило и драго” – дует Арфа /Арфа №2051/; „Райна княгиня”, „Чакам те Янко” – Иванка Георгиева с оркестъра на Рамадан Лолов /Арфа №2055/; „Хаджи Димитър”, „Засвирил Божил с кавала” – Гуди Гудев с народен оркестър Рамадан Лолов /Арфа №2189/) и шлагерни певци („Ой ти Черно море” – Ангелина Табакова с оркестъра на Рамадан Лолов /Арфа №2141/; „Колю арамиа” – Музика Левиев, текст Константинов. Пее дует Арфа, акомпанира Рамадан Лолов /Арфа №2099/; „В мойта бедна стая” – фокстрот. Иванка Геиоргиева с оркестър Рамадан Лолов /Арфа №2096/). 

„Чакам те Янко” – Иванка Георгиева и Рамадан Лолов, Арфа №2055, вероятно 1937 г. /Колекция В.Д./. 

Според внука на певицата, това била любимата песен на Иванка Георгиева – дали не заради свиренето на Рамадан? За него Цвятко Благоев ще сподели: „Рамадан беше голяма работа, особено в отсвирите. Те бяха сякаш продължение на песента, кларинетът му като че ли говореше... Понякога кларинетът му плачеше или се смееше... най-важното бе тонът му и големият дъх. И имаше мярка този човек в музиката, знаеше къде и колко да бъде. Отсвирваше на една певица, Иванка Георгиева, която пееше песента „Чакам те, Янко, море да дойдеш” – направо ти разказва с кларинета какво ще стане нататък – такъв отсвир!” (Тодор Бакалов. Сватбарските оркестри. Майстори на народната музика 2. София: ВИК „Св. Георги Победоносец”, 1993, с. 36 )

Записаният му репертоар включва също: балканска градска музика („Кукунешко хоро” /Балкан №356/; „Червен фесец” /Арфа №2009/; „Румънски хора” /Арфа №2162/); ориенталска – турска и циганска музика („Ориенталски кючек” /Арфа №2009/; „Цигански кючек”, „Таксим чифте тели” /Балкан №528/). Високо ценени са записите на Рамадан Лолов като певец („Продава се чиста Света гора”, пее и свири на кларинет Рамадан Лолов /Балкан №337/; „Похвалил се Димо болярина”, І и ІІ част /Балкан №338 /).

Рамадан Лолов, съпровождан от акордеониста Атанас Атанасов, „побългарява” мелодията на севдалинката „Црвен фесич” като „македонско хоро”. „Червен фесец” – Арфа №2009, вероятно 1936 г. /Колекция В.Д./.

Венцислав Димов