От стария грамофон

Дискографската индустрия в Сърбия има свои специфики и без съмнение дълбоки корени. Някои източници отбелязват, че от 1892 година, на Световното изложение във Виена, Франсис Кал, композитор от Суботица, записва на фонограф откъс от неговата музика за пиесата „Кралевич Марко”. Във вестниците е записано, че от 1901 година фонографите вече са широко предлагани на потенциалните купувачи, и както се предполага предлагани са и музикалните записи, за да бъдат по-близо до потребителите.

Началото
Първото десетилетие на ХХ век е белязан от оживено дискографско записване и распространение на грамофонни плочи и аудио устройства. Запазени каталози споменават „Concert Gramophone record”, „HMX” и „Zonophone”. По-голяма и по-известна търговия има Мича Палич, който освен храна, до началото на Втората Световна война, започва масова търговия на плочи, а публикуваните картини с които са украсени грамофоните и днес предизвикват внимание на много хора. Мича Палич се занимавал с продажба на плочи, които са имали стикер на „Concert Gramophone record”, „Zonophone” и „Одеон”, и неговия каталог днес представлява документален материал на ранните национални записи, които са направени по време на първото десетилетие на миналия век.

Основаване на фирмата „Илич и Андрейевич”
И до днес не е съвсем ясно как Милан Илич започва продажба на плочи с етикет „Одеон”. От запазени документи, общ магазин на Милан Илич , Йован Андрейевич и Милутин Маркович започва да работи през април 1921 година на мястото на което по-късно се и управлява.

В списъкът на инвентаризацията в началото на основаването на магазина не се намира нито една индикация, че намерението на собственика е насочено към дискографията. В склада освен пишещи машини, съвремени мебели и едно колело са намерени само два грамофона, резервни части за тях и 5 плочи. Следващите години ситуацията не се е променила, а първата сериозна стъпка към увеличаването на дистрибуция е през декември 1924 година, когато складът е пълен с 4500 плочи и 26 грамофона.

Увеличаване на търговията „Илич и Андрейевич”
В края на 1925 година, от подробните списъци на инвентара става ясно, че плочите са класифицирани с диаметър 17, 25 и 30 инча, на 28 от тях е записан гласа от Енрике Карузо и те са продадени на най-висока цена. Общият брой на плочите е 408 , а съотношението на плочите от 25 и 30 инча е 2:1. Наблюдение на списъците от инвентаризация дава интересни заключения : през декември 1926 година складовете съдържат 7898 плочи с различни диаметри, а през 1927 година броят нараства до около 10 пъти, докато в края на годината в склада има 168221 копия. Всичките плочи са добре класифицирани и категоризирани с етикети „Одеон” и „Фонотипия”. Допълнителни класификации са свързани за плочите с етикета Одеон, които са били разпределени по цветове. Предлагани са плочи от Ричард Таубер, Енерике Карузо и плочи с турска музика. Грамофинни плочи на местни изпълнители няма в този списък, най-вериятно защото за влезли в общия списък с етикета Одеон.

Самостоятелна търговия на Милан Илич
В средата на 1933 година Илич разваля партньорството с Андрейевич въпреки, че името на компанията се запазва. От това време е запазена снимка като спомен. На нея Илич е в бял костюм на входа на фирмата е Андрейевич. Фасадата е украсена с плакати, свързани с дискографската къща „Одеон”.

В магазина е имало много плочи, грамофони и каталози свързани с тази дейност. Освен тях, продавани са още игли, резервни части и двигатели. През 1939 година Илич публикува каталог, който е запазен днес е  важен документ за изследователите. Налице са прилики между каталозите на Одеон от 1927/28 година и тези от 1939 година, но съществуват и разлики които са важни за проследване на дистрибуцията. Текст от каталога от 1927 година говори за общата стойност на песните от грамофонни плочи. Текста е леко променен, но в специалната част има метафорични сравнения на грамофонните плочи с доброто старо вино. Края на десетилетието, с поява на радиото бележи спад в репродукцията на плочите и звукозаписни цилиндри.

Репертоар
Но интересно е все пак да се проследи какъв е бил репертоара на плочите и каква музика е могло да се чуе от тях. Множество източници показват, че музиката е описвана като фолклорна. В каталога от 1939 година е ясно че всеки изпълнител е публикувал и снимка и много от тях и днес са ценни документи за изследователите. От друга страна, каталог от 1927 година е много по-прецизен. Текстовете дават точна картина как са правени плочите. Публикувани са снимки на оперни певци като Живоин Томич и Рудолф Ерт. Сред музикантите е и Илич, чиято фотография излъчвала вдъхновение и щастие. Мнозина от плочите за съжаление днес не са запазени, а другите за загубени и забравени. Някои от тях въпреки войните са запазени в различни частни колекции на институции, в архивите и библиотеките.

Артисти
От голямо значение при създаването на дискографията определено са данните свързани с материала който съдържат. Що се отнася до местните плочи на „Одеон” става ясно, че най-много плочи са с народна музика. Една част се състои от плочи, които са записвани от по-малки групи и индивидуални музиканти, като Бата и Благое. Каталозите отбелязват, че Бата е изпълнявал своите песни като едновременно с това е свирел и на акордеон, докато Благое свирел на тромпет. Песните на тази група имат национално значение, говорят за традиции. Има също плочи със сантиментални песни и инструментални версии от фолклора, както и народни игри от цялата страна. Други малки групи  и излълнители, които записвали за Одеон също са с подобен репертоар. Сред тях е Бора Янич от град Шабац, направил много плочи за компанията „Линсторм” и най-вече за Одеон. Той е един от артистите, който е увеличавал репертоара си и с интернационални песни. Споменава се и за Тихомир Чурчич с песните които описват войните. По-големите инструментални групи са записани за Одеон. Записи са правени и на отделни оркестри водени от музиканти и певци, които пеехли народни или национални песни. Орекестар на Милан прави песни също за Одеон. Томич пък записвал такива , които са изпълнявани в кърчми и ресторанти: хора, химни и празнични песни, унгарски романси, дори и песни които са от други култури. За Милан казват че е първият певец, който свири на цигулка. Петър и Ненад Грачанин правели записи, използвайки дейра за ритмично раделяне на песните.

Оживяване на стари плочи
Останалите каталози на Одеон са интересни заради многото детайли, които  днес водят до факти за произхода на записите, художниците и периода, когато се формират. Сравнявайки каталозите на Мича Палич и Илич стигаме до извода че Одеон купува, печата и издава плочи, които са стари и забравени. Причините за препечатване на плочите са ясни, а този метод удължава „живота” на някои музикални изпълнители.

Заключение
Началото на Втора Светова война слага край на търговията, а Милан Илич е напълно разорен и без приходи. В новата социалистичка държава нямало много място за плочи, а записите са били организирани единствено за радиото. Но с производството на плочи Илич определено е повлиял на националната култура на нови идващи поколения.

Автор: Милан Милованович, публикувано в блог Sa STAROG GRAMOFONA – OLD GRAMOPHONE
Превод: Йована Ранчич
Редакция: Цветелина Стойкова
Снимков материал: http://starigramofon.wordpress.com/ilic-andrejevic/